Японската литература и поезия, сами по себе са една вселена от контрасти, символи, философия и екзотична естетика, които имат свое уникално място в световната култура, но безспорно, най-уникалният жанр, на който Светът се наслаждава вече от повече от сто години е Хайку.
Какво представлява Хайку....
Без преувеличение можем да кажем, че в отговор на този въпрос са изписани стотици хиляди страници литературни трудове, анализи и изследвания. А всъщност Хайку е най-краткият литературен жанр.
Хайку е поетичен жанр, който обаче не може да се впише съвсем в дефиницията за поезия, тъй като при него отсъстват някои основни нейни характеристики. В Хайку няма рими. Няма и символизъм. То отразява живота в неговото неспирно движение и дълбока илюзорност. Много важен компонент на Хайку, е ритмиката му, която го дефинира като поетична форма.
Хайку се отличава с изключително минималистично изложение. Проявява се изключително под формата на тристишие, изградено по схема 5 – 7 – 5 срички, наречени Они. Тази схема е възможна единствено в японския език, поради неговите лингвистични особености и на практика е неприложима при останалите езици. Въпреки това, понастоящем Хайку е част от творчеството на хиляди поети далеч извън границите на Страната на Изгряващото Слънце.
Историята на Хайку вероятно започва от втората половина на 8ми век и оформеният вече по това време поетичен жанр на петостишията Вака или Танка. При тези петостишия също се спазва строга подредба на сричките, които са подредени в последователност 5 – 7 – 5 – 7 – 7. През следващите осем века се наблюдава постепенното разделяне на тази традиция на няколко отделни школи, като най-голяма популярност добива формата с 36 строфи, наречена Касен, която се характеризира с много строги указания за съдържанието и структурата на строфите.
В средата на 13-ти век вече се появяват първите записани тристишия, които се използват като поетични шеги между придворните дами и самураи. През 15ти век, тези тристишия, заедно със старата форма, Танка започват да се оформят като самостоятелен литературен жанр, а в началото на периода Едо, през 16ти век се появява, тази форма, която днес наричаме класическо Хайку.
Най-ярките поети, които и до сега служат за неоспорими гении на Хайку са Мацуо Башо 1644-1694, Йоса Бусон 1716-1784 и Кобаяши Иса 1763-1828.
Основни теми в Хайку са природата и нейните, пречупени през душевността на поета проявления. В Хайку всичко се случва в този момент и оставя след себе си усещания и емоции, илюзорни и нетрайни, също като мигът, запечатан като на моментна снимка в тристишието. Няма как да не отбележим, че влиянието на Дзен-Будизма върху тази лирична форма е много голямо. Луната, като един най-използваните символи на Дзен, заради нейната постоянно променлива форма, е един от най-възпяваните обекти в творчеството на всички Хайку-поети от средновековието, до наши дни.
След Втората Световна Война, в Япония възниква литературно движение наречено Новото Хайку движение (shinkō haiku undō ), което отхвърля класическата форма на традицията и се опитва да наложи свои, нови правила. Много от членовете на това движение са били подложени на различни репресии от властите а творчеството им забранявано и унищожавано.
В наши дни, в Япония, съществуват няколко различни течения сред Хайку-поетите, които обаче се толерират взаимно. Някои от тях държат на класическата схема 5-7-5, но други я отхвърлят като ограничаваща и остаряла.
Макар и да е най-кратката литературна форма, за Хайку може да се говори безкрайно, за това нека се насладим на някои от най-големите шедьоври на тази поезия.....
Старо блато.
Жаба скача
във водата. Плясък....
Башо
Вечер. Печални облаци.
Изведнъж над тях
се залюля хвърчило....
Самаро
Не плачете цикади.
Няма любов без раздяла
дори при звездите....
Исса
Колко е малък човекът.
Съвсем не се вижда
през зелените листа.
Бусон
Под зимното слънце
язди на кон
мойта премръзнала сянка.
Иса
На сух клон
кацна гарван.
Късна есен.
Башо