Един от многото японски феномени, на които Западното общество не спира да се възхищава с основание, е понятието Икигай.
Много би било трудно да съберем в няколко изречения, съдържанието и смисъла на тази концепция. Би било прекрасно, ако можехме лесно да осмислим и да го приложим в живота си, но за съжаление, това не е никак лесно.
Хубавото е, че не е невъзможно. Ето защо вече повече от две десетилетия в Европа, Америка и в целия свят, водещи психолози, мотивационни лектори, семейни консултанти и ред други специалисти, прилагат в практиката си основните концепции на Икигай.
Какво представлява Икигай като понятие?
Преведено свободно от Японски Икигай означава „Смисъл на Живота“, „Цел на Живота, носеща Радост“ или още по-общо казано, „Нещо, заради което сутрин се будиш с Радост“.
За Японците и до днес е от особена важност постоянното себеизследване и наблюдение, водещи до личния Икигай. Това е изключително личен процес, който, в зависимост от способностите на индивида, води до различни резултати.
Интересно е, че всеки, изживяващ този процес, е напълно наясно с това и дори до края но живота му да няма резултат, това не е причина за сериозна лична драма. Във връзка със саморазбирането на културната идентичност на японското общество се водят дискусии за това, кои социални идеали трябва да послужат за основа на Икигай, какво може и какво не трябва да се счита за Икигай и дали трябва организирано да се помага на хората търсещи своя Икигай или не.
В исторически план, значението на термина Икигай има различни тълкувания. За първи път понятието се среща в историческия епос Тайхейки, писан в края на 14-ти век. Използвана се най-вече във връзка с Императорската институция и Нацията, в смисъл като „Нещо заради което си заслужава да умреш“. Това тълкуване се използва до края на Втората Световна Война. Едва в средата на 60-те години, когато стандартът на живот в Япония се подобрява поради икономическия подем, понятието придобива използваният и до днес смисъл.
В японската литература има две конотации на понятието. От една страна, съществуват определени обекти на интереси, дейности или специални условия на живот, наречени ikigai taishō, заради които, най-общо казано, „си заслужава да живееш с радост“. В категорията могат да се включат огромен брой понятия, като литература, изобразително изкуство, спорт, хобита, семейство, природа и т.н.т.
От друга страна, понятието означава и усещането на личността, че е достигнала постоянното състояние на Възторг от Живота - kigai kan. В този смисъл, от западна гледна точка, това съответства на субективното усещане за Благополучие, което включва не само стабилната материална задоволеност, но и осъзнатия Смисъл, заради който си заслужава да се живее.
Клиничният психиатър Камия Миеко (1914-1979) е на мнение, че Икигай не може да бъде разглеждан като адаптиране към дадена социална роля, като например тези на майка или баща.
В книгата си, посветена на Икигай, издадена през 1966 г., д-р. Миеко посочва различни примери на хора, които съзнателно се отказват от предишното си социално положение заради идеалите си, чието преследване ги прави щастливи. Някои стават проповедници или монаси, други напускат семействата си, за да станат изследователи или пътешественици и т.н.т. Според Миеко, Икигай е абсолютно индивидуален и трябва да се търси, най-вече, в индивидуалното „очарование от следването на Собствения Път“.
Очаквайте част 2 на първата статия от новата рубрика в нашия блог „Непознатата Япония“!
В нея всяка събота и неделя ще публикуваме интересно четиво в две части, посветено на любопитни факти за хората, традициите, бита, културата, природата и икономиката на Страната на изгряващото слънце.
Галерия
